Мадам Нанет взе внимателно вазата с крехките си ръце. Тя беше много ценен артефакт, който възрастната дама беше закупила преди много години от пазара на Сент Уен в Париж.

ИЛЮСТРАЦИИ КИАРА ГИЛЯЦА ТЕКСТ МАРИНА ДЖЕРСОНИ

Тя беше изключително деликатна, създадена от крехък порцелан, какъвто често е и животът на хората. Вглъбена в зелените и тюркоазените нюанси, дамата се върна назад към периода на войната, неописуемия ужас, който я беше белязал завинаги. Тогава тя беше млада и красива и тепърва й предстоеше да изживее живота си, но след загубата на най-обичаните си същества реши, че никога няма да се омъжи. Сърцето й нямаше да устои на още скръб, затова избра по-малката злина, самотата. Нанет пристига в Италия без пари, но с голямо желание да постигне нещо. Освен най-необходимите си вещи, тя донася от Франция и великолепен сервиз за хранене от майсенски порцелан, принадлежал на семейството й. Намерението й е да го продаде и с приходите да се издържа известно време.

Това поставя началото на процъфтяваща търговия с фин порцелан. Постепенно младата жена се превръща в един от най-известните експерти в тази област и в еталон за най-важните търговци на антики в Европа. Образована, елегантна и чаровна, Нанет омагьосва всеки, който има късмета да я срещне. На база опита тя се е научила да разпознава всеки вид обработка, различните техники, смеси, температури, порьозност, декорации, фази и време за изпичане … в крайна сметка порцеланът не е нищо повече от съединение, получено от керамика, смесица от минерали, каолин, кварц и фелдшпат ...

Нанет умее да разпознава от пръв поглед произхода, качеството и възрастта на всяко произведение, да разбира веднага дали е китайски или европейски, мек или твърд порцелан; тя знае как да различи със затворени очи различните производители, отличаващи се с мистериозно изящество, като Meissen, Ginori, Capodimonte and Naples, Sèvres and Limoges, Royal Copenhagen и Bing & Grøndahl; Bone China and Wedgwood… За нея това не е просто страст, а вълнуваща игра. Собствената й къща е като празник на порцелана, истински музей на малки украшения, поставени навсякъде: статуи и фигурки с различни стилове и изработки, лампи, чинии, произведения от италиански и европейски произход, подноси, рамки, вази, купи, ориенталски сервизи за чай и кафе.

Банята, обаче, бе едно истинско чудо: Нанет беше поставила рафтове от скъпо абаносово дърво чак до тавана и когато слънцето грееше и лъчите му влизаха в банята през големите прозорци, светлината галеше колекцията й, отразявайки цветовете на пъстър и уникален свят. Потопена в тази магия, възрастната дама преоткриваше себе си и миналото си. Банята беше мястото, което в най-голяма степен съответстваше на нейната тайна природа, съкровищницата с най-значимите и ценни предмети, спомени, настроения, емоции и постижения в живота й. Преди да я върне на лавицата, Нанет отново потопи поглед в преливащата се ваза, която беше купила в Париж преди много години, и лека усмивка озари остарялото й, но красиво и ведро лице.