ТАЛАНТИ


Да подбереш нишките

Бродерията като изцеление, като израз, както на душата, така и на съвременния език. Каролина Мацолари превърна изучаването на тъкани в източник за своето съвременно изкуство. Днес тя е представена в Лондон

Dark Blooms е пърформанс на Каролина Мацолари с индивидуална женска естетика. Тя има за цел да изобрази метафорично културни ценности и обществени отношения, които налагат самоосъзнаване и предизвикват несигурност. Фотограф е Матео Бертолио, звуков дизайнер - Лоренцо Брушчи. Кралска академия, Лондон 2018.

„Една тъкан може да бъде изрисувана, зашита, боядисана, срязана и възстановена. Въпреки че е гъвкава и се поддава на безкрайни манипулации, трябва да се спазват няколко правила, дори с цената на ограничаване на творчеството. Целта ми е не само да използвам различни техники, но и да мога да трансформирам занаятчийски продукт в произведение на съвременното изкуство, дори и когато за създаването му са приложени древни методи.“

Това твърди Каролина Мацолари, италианка по рождение, осиновена в Англия. Тя учи първо в Академията за изящни изкуства в Милано, а след това в Лондон в Колежа по изкуства Челси и в Университета по изкуствата, където специализира дизайн на тъкани, ситопечат и боядисване. Обучението й е комбинирано и обогатено с психоанализа, тъй като тя започва когнитивни изследвания, които разглеждат съзнанието като посреднически елемент между поведението и чисто неврофизиологичната мозъчна дейност. Операционният модел е сравнен метафорично с този на софтуер за обработка на външна информация, която се връща, представена под формата на знания, организирани в семантични и когнитивни мрежи. „Колкото повече изучавате психоанализата, толкова повече тя ви помага да използвате вътрешен език и да разширявате обхвата на мислите си“. Свързахме се с нея по телефона в нейното студио в Лондон. Там тя живее със съпруга си, скулптор, в две свързани жилища, представляващи една голяма творческа лаборатория.

Портрет на твореца Каролина Мацолари пред видеоинсталацията Emosphere по повод изложбата Emotional Fields в галерия Tristan Hoare в Лондон.


Как започна Вашата страст към тъканите?

Всъщност тъканите растяха заедно с мен. Израснах в семейство, което ме научи да се стремя към качество, а докато се обучавах, допълнително разширих познанията си за текстила. Наложително е да имате задълбочено разбиране на различните видове тъкани и ограниченията, които някои от тях налагат при обработката им. Благодарение на Люба Попова, една от моите преподавателки в NABA (Нова академия за изящни изкуства в Милано), се пристрастих и към историята на костюмите, от която може да се научи много и за материалите. По-късно, като съуправител и текстилен дизайнер на Verger Milano, работих във фабрики за трикотаж. Там научих по трудния начин, как работят промишлените машини и успях да разбера, как се създават плетените жакарди. Имах шанса да придобия определен опит в работата с различни видове прежди. Крайният резултат от всичко това беше, че си изградих точна класация на предпочитанията, която беше оглавена от ръчно изработените тъкани, основно лен и коноп, от които целях да създавам произведения на изкуството. Въпреки, че не са от материалите с добри линейни характеристика и че създават редица проблеми, те са с ненадмината естетика и напълно абсорбират цветовете.


Горе. Остров II, 2020 г. от поредицата „Емоционални полета“. Щампован лен, ръчно бродиран с памук, вълна и коприна. Ръчно бродиране с памук, вълна и коприна върху нещампован лен. Долу. „Емоционални полета“ е поредица от пана за стена, вдъхновени от пространствените диаграми на Кърт Люин и теориите на Карл Густав Юнг за колективното несъзнавано. Като емоционални карти те показват душевни състояния чрез бродерия рибена кост с памучни, копринени и вълнени конци.


Разкажете ни за тези творби.

Те бяха наречени Emotional Fields. Представих ги в галерия Tristan Hoare в Лондон. Представляват непрекъсната серия от произведения, бродирани със сребристосиво с бод рибена кост. Създадени са от ръчно изрисуван и боядисан лен, чийто мотив се активира с излагане на светлина с определена посока. Могат да бъдат асоциирани с мандали, абстрактни карти, откъдето произлиза и името: емоционални карти. Представят настроения или психични състояния. Вдъхновението ми дойде от пространствените диаграми на психолога Кърт Люин и от теориите на Карл Юнг за колективното несъзнавано, които включват архетипове, тоест формите и символите, които намират проявление във всички народи и култури.

Каролина Мацорали в нейното студио в Лондон.

Повтарящите се и ритмични движения при бродирането не само носят удовлетворение, но и изискват известна концентрация

Какво е отношението Ви към манипулирането на текстила и към цялостната Ви дейност в сферата на изкуството?

Опитвам се да напътствам посетителите в моето пътешествие, така, че те да разберат както пътя, който съм извървяла за да стигна до създадените от мен произведения, така и техния смисъл. Харесва ми идеята, посетителите да търсят в тях отражение на собствените си възприятия и да навлизат чрез тях в друг, различен свят.

Затова на всяка изложба представям видео, прожектирано на изключително голям екран, за да подготвя зрителите за тази промяна. „Вкусих“ това и научих, как се прави, от първа ръка през април 2000 г., когато посетих изложбата Stanze & Segreti (от итал.: Стаи и тайни), курирана от Денис Сантакиара , в Ротонда дела Бесана (Rotonda della Besana), една от най-красивите исторически сгради в Милано. Изложбата- пърформанс представяше творбите на 18 световноизвестни съвременни творци. На всеки участник беше определено самостоятелно пространство, зала, която да запълни изцяло по свой избор така, че да представи собствения си свят. Дори миризмите бяха пресъздадени точно. Това посещение промени живота ми. Никога преди не бях изпитвала толкова силни емоции при разглеждане на изложба. Показа ми се чисто нов свят.


Как философията, когнитивните процеси и психоанализата се превърнаха в част от вашата работа?

Интересувах се от аналитична терапия, базирана на когнитивни изследвания, която ми помогна и много по-добре да осъзная, как работи съзнанието, както и да разбера философията в много по-голяма степен, отколкото бих могла да го постигна на база академично преподаване или просто четене по темата. Харесва ми идеята, да прилагам в работата си дълбоки и многопластови изразни средства, който не могат да бъдат разбрани от всеки. Със сигурност използвам символи, но в абстрактна форма - повече като идея, отколкото като психоаналитичен подход. Започнах да създавам знаменитите архетипни фигури, но вече превърнати в емоционални карти, в които е извлечена същественото.

Фигура I (ISIS), 2018 от серията Emotional Fields. Принт върху лен, ръчно бродиран с памук, коприна и оцветители.


Какви са следващите ви проекти?

Следващото ми самостоятелно шоу ще бъде открито в края на 2021 г. или в началото на 2022 г. и ще се казва Prayer Wheels (Молитвени колела). Ще покажа нови произведения - стенни скулптури, видео и нова серия пана за стена. Характеризират се с тихите разговори. Тези, които водим с вселената или със себе си. Тези дни съм погълнат от създаването на видеото, което ще бъде прожектирано по време на новата изложба. Ще работя с важен композитор Мира Каликс. Илария Мартело, сънародничка и мениджър по костюмите в Кралската опера, ще се погрижи за костюмите. Куратор на хореографията ще бъде Кристен Макнали от Кралския балет. Шоуто ще бъде поставено абстрактно, в старите перални, които в някои страни са били разполагани по бреговете на реките. Надявам се, героите от видеото да оживеят в пърформанс на живо.


Отдавна при създаването на големи бродирани произведения си сътрудничите с благотворителна организация, която работи с лишени от свобода. Каква е връзката между бродирането и доброто физическо и психическо състояние, което то предизвиква у хората?

Институцията се нарича Fine Cell Work и се управлява от наистина безценна група жени. Тя обединява майсторки с перфектни умения, известни преди всичко с бродирани възглавници и декоративни произведения, които изпълняват и специални проекти със съвременни художници. През февруари 2020 г. Sotheby's London организира важна изложба, чиито приходи отиват за тази фондация. Към проекта се включват Ай Уейуей, Корнилия Паркър, Идрис Кан, Волфганг Тилманс, Ани Морис, Боб & Роберта Смит, Франсис Апричард. Връзката между психичното здраве и шиенето не е нещо ново.

Докосването, моделирането, бродирането, рисуването са ръчни дейности, полезни за мозъка, защото стимулират производството на ендорфини и намаляват кортизола, хормона на стреса и тревожността. Ако погледнем назад в миналото, ще установим, че шиенето в редица случаи е спомагало за промяна на демографските характеристики и за преодоляване или облекчаване на психологически травми. Ветераните от Първата световна война от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия например практикували бродерия като форма на терапия за преодоляване на шока от боевете. Бродирането е като рисуване, но с конец. Съществуват различни униформи с бродерии или с бродирани надписи. Повтарящите се и ритмични движения при бродирането не само носят удовлетворение, но и изискват известна концентрация. Концентрацията всъщност е много важна, защото поддържа ума зает и го разсейва от негативните мисли, типични за тревожните или депресирани хора. Така че, оставайки ангажиран, умът не може да излезе извън контрол.


Каролина и The Bubble Maker 2016, пано за стена от копринени, памучни и вълнени конци, показано във Венеция през 2019 г. на изложението From Kandinsky to Botero

В допълнение към това бродерията, както и други видове ръкоделия, възстановява чувството за общност, дори и за тези, които живеят сами, в отдалечени или изолирани зони между четири стени, в затвор. За страдащите от депресия креативната страна на бродерията предлага усещане за постижение. Дори няколко шева на ден са напредък. Напредъкът също е синоним на растеж. Когато създавате нещо, без значение колко бавно, и без значение на какво ниво, винаги съществува усещането за развитие и движение. Бродерията канализира отрицателната енергия, превръщайки я в нещо положително. Тя е успокояващо действие и помага за постигане на уравновесеност.


Художничката е представена в процес на създаване на една от творбите й.