Лице в лице с Росана Орланди

Винаги елегантна и с ярко излъчване, тя е сред най-важните и влиятелни личности в света на дизайна. Водена от разум и чувства, тя е превърнала своята галерия в специално място за чудеса, обединяващо дизайнерски магазин и пространство за идеи.

Игра и ирония Творчеството на Росана Орланди присъства почти навсякъде. Тук тя е представена за кампанията на Милано за обновяване на града. Седнала в градски трамвай, тя държи копие на списание „Файненшъл таймс“, което през 2011 г. й посвети корица (снимка на Гуидо Кастаньоли). Безупречно поддържаните й ръце, големият пръстен и белите й дрехи са нейната запазена марка.

Първия път това се случва на почти всеки. В началото Росана Орланди изглежда отнесена. Винаги мила, но сякаш отдалечена на километри. Изглежда, че не си спомня за срещата, кой сте Вие и защо точно сега стоите пред нея. Но само за няколко секунди с две дискретни напомняния от нейния асистент всичко се променя. Тя си спомня всяка подробност, пренавива лентата назад и Ви пренася в съвсем различен сценарий. Тя е любопитна, внимателна и щедра, и знае, как веднага да установи емпатична връзка. След обиколка на галерията, правена и с цел да опознае посетилите я перспективни млади хора, с които тя се запознава по целия свят, и след като е попитала за Вашето мнение, тя Ви кани в кабинета си. Седнала зад бюро, покрито с всевъзможни неща - вестници, прототипи, чанти, очила, телефони, електронни цигари, дизайнерски произведения, подаръци за внуците й, кутии с изискани италиански бисквити „Canestrelli“, шоколадови вафли „Jeantet“ от Биела, от които тя веднага ви предлага, Росана Орланди започва да се осведомява за Вас.

Нещо повече, точно в този момент разбирате, че пред Вас е много специална жена, която желае да бъде спечелена с интелигентност и остроумие, да се забавлява елегантно и да бъде съблазнена от автентичността. В малко повече от двадесет годишната си дейност тя се е утвърдила като един от най-пробивните и интуитивни откриватели на талантливи дизайнери в международен мащаб, подкрепящи личности с различни способности и дарби. Въпреки това никога не бихте могли да си представите, че като прекрачите прага на улица „Бандело“ №14, ще намерите безупречно място с бели стени и мека светлина. Галерия „Росана Орланди“ е специално място. Можем да наречем бивша работилница за вратовръзки, в непосредствена близост до „Сант Амброджо“, скрито място. На влизане в красивия двор в старата част на Милано ви посрещат пергола с пълзящи американски лози и хиляди цветя, които се сменят през сезоните. Това е първото място за изложби - външната всекидневна, обзаведена с уникални произведения, всички те предлагани за продажба, подредени с усет и финес.

Тук се провеждат презентации на книги, тематични вечерни срещи или специални вечери, приготвени от майстори-готвачи. Амбициозни изгряващи готвачи могат да бъдат намерени и в ресторант BistRO в съседство. Днес управляван от Аймо и Надиа, ресторантът, изцяло обзаведен от Росана, е създаден от Лоренцо Пеши , получил през 2020 г. наградата за най-добър италиански готвач на възраст до 35 години.

Но нека се върнем обратно в галерията. Когато влезете в оригиналната триетажна сграда, ще се озовете в лабиринт от стаи, коридори и стълби, водещи към други изложбени пространства, всички те с характерен индивидуален чар. Може да се каже, че галерията „Росана Орланди“ е малко изследователско ателие, малък магазин за дизайн, място, където се случват чудеса. „След като дълго съм работила в света на модата, предпочитам да не наричам галерията си„ ателие“, подчертава Росана по време на интервюто. „При ателието ми харесва търсенето на качество, вниманието към детайлите, стремежа към обновление и работата в екип. Не го смятам обаче за място за избрани личности“. Срещаме се с нея след церемонията по дигиталното връчване на наградите Guiltless Plastic, конкурс за устойчиво и иновативно творчество, който тя провежда от две години.

Силата на идеите Una stanza di Tabula Rara, събитие само за поканени, организирано през 2004 г. За да повиши осведомеността за наскоро откритата й галерия, Росана решава да покани основните национални списания за дизайн, като ги включи в създаването на дизайнерска маса. На снимката проектът Case da Abitare, създаден от Кейти Локхарт.

Заобиколено от градини, пространството на галерия Rossana Orlandi постоянно бива променяно. Състоящо се от различни по размер помещения, то е подходящо за тематични инсталации и податливо на специфични за представяните творби интервенции.

Непогрешим стил Ресторант BistRo, управляван от Аймо и Надиа се намира до Галерия „Росана Орланди“. Пространството е изцяло обзаведено от Росана, с майсторско използване на цветовете и подбрани произведения на изкуството, носещи отпечатъка на дизайнерите, които тя представлява.


Удоволствието от гостоприемството Горе. Бар-плотът на BistRo до входа откъм улица „Матео Бандело“. Творчеството и функционалността тук са в главните роли. Долу. Под перголата с пълзящи американски лози, първото пространство на галерия Rossana Orlandi. Тук се провеждат вечери, конференции и презентации на книги. Цялото пространство е обзаведени с градински мебели.


Как се роди идеята за Guiltless Plastic?

Заедно с дъщеря ми Николета, която управлява комуникациите и връзките с всички участващи, от дизайнерите до журито, искахме да отправим важно послание към света на дизайна. Твърде много безполезни пластмасови предмети задръстват ежедневието ни и твърде много неразградими отпадъци задушават планетата. Водени от тези съображения, създадохме международните награди за дизайнери, които разделихме в 5 категории: Индустриален дизайн, Опаковъчни решения, Съзнателни иновационни проекти, Иновативен текстил и Информираност за комуникацията. Тази година участваха 1200 дизайнера от 65 страни. Работата е завладяваща и ние сме много доволни от нея. Представете си само! Победителите в категория „Съзнателни иновационни проекти“, екипът на Ecoact Танзания, са създали греда, направена от пластмасови отпадъци и транспортируем опаковъчен материал. Затова те изпратиха парче с размер 7,5 см. Божествено! Ще го нося като висулка на врата си.

Прототип на Golf Weave (2020), фотьойл, направен от топки за голф. Това е първата творба на младия австралиец Джейк Ролинс, който взе участие също и в последното издание на наградите на галерия „Росана Орланди“ за творби от пластмаса.




Да започнем от процеса на подбор: Как избирате дизайнерите за вашата галерия?

По много различни начини. Изборът зависи много от качеството на творбите, които ми носят, но никога не се ограничава само от тях. За мен е важно, поглеждайки в очите на човек, да разбера, колко креативен е той. Не търся постижения, при които не може да се очаква бъдещо развитие. Когато започнах да се занимавам с дизайн и нямах ни най-малката представа, какво бих направила с това помещение, оставих чувството ми да ме води. Първият предмет, на който попаднах, беше великолепна лампа на Себастиан Ронг. Отидох в Лондон да се срещна с него и изкупих цялата му малка колекция. Две от произведенията му след това бяха закупени от Пиеро Буснели от B&B Италия. Забележителен човек. Организирахме изложбата, като представихме всички рисунки и прототипи, направени от много лек материал, разработен за космически кораби. Веднага пожъна успех. Всичко беше разпродадено за няколко дни. Пиеро Гандини, тогава във Flos, придоби правата върху проекта и така беше създадена колекцията Spoon Light. По причини, свързани с производството, се наложиха някои промени, с които Ронг първоначално не искаше да се съгласи, но аз го убедих да приеме и времето доказа, че съм била права. После срещнах Пиет Хайн Ик, Нако Карбонел, Мартен Баас. С гордост си спомням, че организирах първата изложба в Италия на Formafantasma, италианското дуо, базирано в Амстердам, днес едно от най-интересните имена на международната сцена, което винаги е демонстрирало, как дизайнът може да надмине обекта.

Съзнателни иновационни проекти Екипът на Ecoact Танзания създава един от печелившите проекти на наградите на Росана Орланди “Невинна пластмаса“ 2020. Изработен е от отпадъчни промишлени и хранителни опаковки пластмасови.

Те показаха голяма саксия, изработена от текстилен материал. Бяха проучили всичко: дренажа, поддържането на влажността, асептичните и неувреждащи полезните за растенията микроорганизми свойства на тъканта. Заедно организирахме още три изложби. Известността на Autarchy продължи и през 2010 г. Това беше инсталация, която изследва автономни форми на дизайн чрез представяне на колекция от купи, изработени от брашно, селскостопански отпадъци и варовик. Проектът още тогава повдигаше теми като устойчивост, осведоменост за отпадъците, самостоятелно производство. Енцо Мари, много темпераментен дизайнер, който имаше навика да критикува всички, също беше дошъл да разгледа и обикаляйки из галерията каза, че всичко това е боклук. След това спря пред тях, погледна ги и възкликна „Перфектно!“. Щяхме да припаднем от вълнение.


Роберто Тартер и Родолфо Виола от студиото Morghen, изобразени под Ophelia (2013), окачена лампа от тънки метални ленти.

„Дизайнерите често ме наричат „мама“. Може би защото откривам таланта им, лансирам ги в началото и дълго време след това следя постиженията им.“


Имали ли сте ментори или модели за подражание?

В началото пътувах много, особено за да се запозная с това, което се преподава в международните академии за дизайн. За съжаление в Италия не се фокусираха върху продукта: имаха интерпретации и идеи, но не ме заинтересуваха. Трябва да призная обаче, че в началото списанията бяха моите велики учители. Case da Abitare беше невероятно. Научих много от него. Имах и два модела за подражание: Лина Канафани (Lina Kanafani) от галерия „Монетен двор“ в Лондон и Кок де Ройе (Cok de Rooy) от пространството „Замръзналата чешма“ в Амстердам. Те ме запознаха с много дизайнери, показаха ми как да работя и как избират проектите. Много необичайна нагласа. Тяхната щедрост е наистина специална и ние останахме страхотни приятели и до днес. Лондон и Холандия определено бяха моите тренировъчни площадки. В Айндховен срещнах Лий Еделкоорт. Ненадмината в определянето на тенденциите. Възприемах я като чиста фантазия и експлозия от творчество. Когато се запознахме тя беше председател на Академията по дизайн. Интуицията й е пословична.


Как спечелихте обществеността и пресата?

Чрез Tabula Rara, цикъл от събития, посещавани с покана. Идеята ми даде Джована Молденхауер, която преди работеше за La Cucina Italiana. Тя трябваше да представи три маси за хранене. Необходими бяха десет дена работа, но резултатът беше невероятен. Тогава разбрах, че социализацията започва от масата за хранене, а не от дневната. Затова се обадих на директорите на най-авторитетните дизайнерски списания и им предложих да създадат идеалната за тях маса. Много се забавлявахме. И докато в началото всички отстояваха собствените си идеите, накрая се превърнахме в приятели около подредената маса.


Връзките с хората са ключови за Вашата работата, нали?

Големите приятелства се изграждат с години. Често ме наричат „мама“. Може би защото откривам таланти, лансирам ги в началото и дълго време след това следя постиженията им. Винаги съм следила творчеството на Пиет Хайн Ик. Днес той вече е създал и утвърдил известна марка, но дори сега си оставам отправната му точка за изложба в Италия. Последното ми откритие е прекрасен фотьойл, направен от топки за голф, възстановени от игрището. Той е създаден от възхитителен австралиец, който ми изпрати прототипа за своя сметка по време на локдауна поради пандемията от Covid. Той е започнал проекта си с изследване на молекулата на атома, проектирал е рамката и го е направил. Вече обмислям, как да го лансирам.


Какво бихте искали да кажете на читателите ни?

В случай, че читателите на Together се занимават с хигиена и работят за това, хората да се чувстват добре, предлагам да обърнат внимание на санитарните помещения за инвалиди. В общия случай продуктите там са много, чак наказващо грозни. Седалките са ужасни, дори по-лошо. А ръкохватките изглеждат наистина тъжни. За да обзаведем обществено място е задължително да присъстват и санитарни помещения в съответствие със законовите изисквания. Повярвайте ми, днес тези изисквания наистина ни затрудняват. Но защо помещенията да не изглеждат по-приветливи, колоритни и позитивни, дори игриви?

Цветът на светлината Лампите от колекция Halo, родени от среща на дизайна с високите технологии, носят подписа на Studio Mandalaki. Те създават уникална среда със силно хроматично въздействие.

Колаж от настроения

Като пустинна роза

Вдъхновен от цветовете и местните материали, Националният музей на Катар носи подписа на Atelier Jean Nouvel. Авангардна сграда, която е успяла да намери решение на сериозни технически предизвикателства. Пример за съчетание на технологиите с хармонията на формите.

Природата й дарява спокойствие, но тя не би могла да издържи без работа си и без Милано. Изключително любопитна и винаги готова търси и открива непознати неща.


Безкрайно синьо

Тя обича всички сезони, стига небето да е ясно и ведро. В този кадър на Крис Джордан луната и летящият албатрос символизират свободата и силата на мечтите.

Милано, моя любов

Милано, както Умберто Боччони го е изобразил в известната си картина „Градът расте“, е способен да се преобразява, но знае и как да съхрани своята история. Това е може би най-малкият мегаполис в света, но енергията и креативността, които предизвиква, го правят уникален и винаги приканващ да бъде посетен.


Огън

Запалените камини са нейната страст. Огънят има силата да я очарова. Със сигурност този елемент я характеризира най-добре: стремителна, приветлива, способна да ви изпепели с един поглед.

Ирония

„Какво би бил животът без мъничко от нейната лекота? Смехът понякога изглажда нещата и помага да се разбере, че винаги има изход“.

Леонардо да Винчи

Тя винаги е била очарована от ума на Леонардо да Винчи, от неговото любопитство и от увлечението му към науката и откритията. Дори бегъл поглед в написаното от него й разкрива свят с много измерения и неограничени възможности за проучване.

Цветята на Изтока

Тя отглежда божури от много години и през пролетта подарява спиращи дъха кошници от тях. С хиляди нюанси и великолепие от венчелистчетата, те са символ на просперитет и добра поличба.